“Зле са със синтаксиса изгнаниците. След двайсет години в Шестоъгълника - петстотин думи, диво съшити с инфинитиви.”

“Nas semanas que precederam sua instalação você viveu principalmente à noite. Você mantém seu ritmo e seus costumes por algum tempo. Já na terceira noite, você leva para lá uma mulher que conheceu vagamente, uma habitué do Moloko. Jamila tem vinte anos. Arrasta-se todas as noites pelas boates. Mora com uma tia, no subúrbio. Está com a gargante inflamada. Às cinco da manhã você lhe oferece sua hospitalidade. Ela preferiria que você a levasse para casa, mas você não tem mais carro. Durante a noite, você acaricia vagamente os seios dela. Ouve um grunhido sonolento. Não acontecerá mais nada. Transar com ela ou zelar por seu sono, tanto faz. Em ambos os casos você vai ter a ilusão de tê-la conhecido. Em todo caso, o álcool já lhe deu todas as satisfações do mundo. Você está com trinta e cinco anos, tem diplomas, um passado sólido, uma família burguesa que ela não tem. Mas ela é uma náufraga como você. Para ela, o fracasso é um dado social insuperável que ela sem dúvida arrastará consigo a vida inteira. Para você, é um abismo luxuoso e provisório.”

“СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИ РАЗДЯЛАда ми вържат очите със креп,обзалагам главата си бяла,ако друга объркам със теб.”

“Най-трудните години в живота са между 10 и 70.”

“СЛУЧАЙНА ЛЮБОВСнегът отвън тропосва две пътекии ги зашива с бял конец в една.Вървят жена и мъж... Със стъпки лекидо тях върви любов, след тях вина.Голямата вина ще ги намери,ще седне в светлината на свещтаи в пламъка на двете изневерище хвърли сянка, дим и пустота.И ще си тръгне пак със стъпки леки,с един въпрос неясен и суров :Щом утрото разделя две пътеки,любов ли е случайната любов?”

“Злина преля в сърцето ми, а то, вместо да ридае, че й се поддава, гордее се със страданията, защото му са скъпи и сладост намира в тях. И както пресветата майка божия, кога била в ада, искала да влезе в геената огнена, да се помъчи и тя с грешниците, тъй и аз се отдавам с остървение и поя душата си с тая злъч на гордостта.”

“Ненапразно е казано, Бойо, че са блажени низшите духом. И че: "Царството Божие е на децата". А за да влезе някой в това царство, трябвало да стане като тях. С други думи: да се интелектуално вдетени!”