“... на теб аз никога се ненаситих, на мен ти никога не измени:света пред тайните ни би се слисал, другарко моя, моя волна мисъл." Явор Яворов”

“Някой може да ти е приятел,но е възможно никога да не си прекрачвал бариерата на десетте сантиметра между вас,никога да не си го прегръщал продължително,да не си го виждал никога как се събужда.”

“Аз си падам по влаковете и жп гарите. Там хората може да се псуват, да се целуват, може да се срещат и разделят, но винаги е от сърце. На мен люшкането на купето по време на път ми действа като ласка. Все едно съм се сгушил в някаква длан на добряк и се разполагам от двете страни на реалността. Отсам е дрямката, а оттатък бягащи дървета и къщурки, които пресичат теб и живота ти. Чудиш се в унес - пред прага на сладък спомен ли си или вече живееш в случката, която ти предстои...”

“СенкиНа тъмна нощ часът. Аз гледам откроенидве тъмни сенки: там, зад бялата завеса,де лампата гори, в поле от светлина,две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,сами една за друга в жажда и притома,там - сянката на мъж и сянка на жена.Мъчително глава се към глава навежда, -те няма да се чуят: искат и не могат.Те шепнат може би - от що се те боят!Напрегнато ръце се към ръце протягати пак се не докосват! Искат и не могат. . .И пак, един пред друг, един за друг стоят.Те шепнат може би, но може би и викат,но може би крещят; - те няма да се чуят,две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,сами една за друга в жажда и притома,те - сянката на мъж и сянка на жена!”

“Аз вярвам в теорията за единствения куршум. Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, но има само един куршум, на който е гравирано името ти. И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум, раната никога не заздравява." Майкъл Конъли - "Законът на Бош”

“МОЯТА МОЛИТВА"Благословен бог наш..."О, мой боже, правий боже!Не ти, що си в небесата,а ти, що си в мене, боже -мен в сърцето и в душата...Не ти, комуто се кланяткалугери и поповеи комуто свещи палятправославните скотове;не ти, който си направилот кал мъжът и жената,а човекът си оставилроб да бъде на земята;не ти, който си помазалцаре, папи, патриарси,а в неволя си зарязалмойте братя сиромаси;не ти, който учиш робътда търпи и да се молии храниш го дор до гробътсамо със надежди голи;не ти, боже на лъжците,на безчестните тирани,не ти, идол на глупците,на човешките душмани!А ти, боже, на разумът,защитниче на робите,на когото щат празнуватденят скоро народите!Вдъхни секиму, о, боже!любов жива за свобода -да се бори кой как можес душманите на народа.Подкрепи и мен ръката,та кога въстане робът,в редовете на борбатада си найда и аз гробът!Не оставяй да изстинебуйно сърце на чужбина,и гласът ми да преминетихо като през пустиня!...”