“Знаеш вече как да се смееш на смъртта, Арута - каза Амос. - Никога повече няма да си същият.”

“Някой може да ти е приятел,но е възможно никога да не си прекрачвал бариерата на десетте сантиметра между вас,никога да не си го прегръщал продължително,да не си го виждал никога как се събужда.”

“В този момент разбрах, че от мен си е отишло нещо, което никога повече няма да се върне.”

“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”

“Платих и се отбих в един бар, за да изсипя чашка коняк върху нюйоркската пържола. Защо ли и викаха нюйоркска? Доколкото си спомням стоманените плоскости се произвеждат в Детройт. Излязох да вдъхна малко нощен въздух, за който никой още не бе намерил начин как да го продава. Но не се съмнявах, че доста народ си блъска главата над този проблем. И рано или късно ще сполучи.”

“I know you'll think this odd, but I find it strangely exhilarating not knowing what's coming next.”

“Your destiny is now your own to forge as best as you may.”