“Before the morn ye'll work mischief:''Indeed will I,'' quo' Findlay.-Ти май си нещо наумил. -Май нещо - каза Финдли.”

“Wha Is That At My Bower-Door1783Wha is that at my bower-door?O wha is it but Findlay! Then gae your gate, ye'se nae be here: Indeed maun I, quo' Findlay; What mak' ye, sae like a thief? O come and see, quo' Findlay; Before the morn ye'll work mischief: Indeed will I, quo' Findlay. Gif I rise and let you in- Let me in, quo' Findlay; Ye'll keep me waukin wi' your din;"Indeed will I, quo' Findlay; In my bower if ye should stay- Let me stay, quo' Findlay; I fear ye'll bide till break o' day;Indeed will I, quo' Findlay. Here this night if ye remain- I'll remain, quo' Findlay; I dread ye'll learn the gate again; Indeed will I, quo' Findlay. What may pass within this bower- Let it pass, quo' Findlay; Ye maun conceal till your last hour:Indeed will I, quo' Findlay.”

“Третият полВидях я после Майка на децата ситъй много майка вече не женатова е казах си различен полтова е нещо друго нещо трето”

“Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.”

“Много хубава пастърма е тая. Топи ся в устата ти като локунь, и хем е суха, хем ся разпъва като... да, като локунь, пък и не знам какво лютиво нещо са слагали вътре тия българе, или понеже бая стар беше Дядо Юван, обаче и малко налютява така, едвам-едвам, но го усещаш с върха на небцето. Извадих от джоба си чекийката. Тука има един по-гладък камък, мога да я нарежа на него, не да ръбам като някой каракачанин на куцовлашки панаир. Ти знайш ли оная поговорка: "Заминал каракачанин, върнал ся куцовлах"? Е, вече я знайш... Та, думам, бръснах с ръкав камъкът и тогава ся сетих, че аз май имам и едно парче "Свобода" в задний си джоб. Бръкнах там и ей ти я на, "Свобода", има-няма цялата първа страница, сгъната на няколко пъти. Постлах "Свободата" на камъка и с чекийката нарязах пастърмата отгоре. Ааа, французка работа стана тя! Льо пастърма! Че даже не, таквоз нещо и във Френско няма, казвам аз.”

“Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа... Цялата си душа!”