“Ние консумираме труповете на същества, които имат апетит, страсти и органи като нашите и изпълваме ежедневно кланиците с викове на болка и страх.”

“Обикновеното безпокойство на човека поражда неукротима потребност от спокойствие и почивка. Откъдето произтичат множеството терапии под егидата на дзен, на будизма, на йога; откъдето злоупотребата с вземането на стимуланти и успокоителни, на витамини и на психотропни вещества. Дори и да водя най-застоялото, най-тъпото съществуване, все пак имам чувството, че ме върти някаква невероятна вихрушка, та трябва да преустановя всички работи, които търпят отлагане. Да лекуваме заетостта, родена от празнотата, с още по-голяма празнота - такъв е порочния кръг, който ни дебне. Докато имаме нужда не толкова от душевен покой в нашите безцветни съществувания, а по скоро от автентични действия, от събития, които имат тежест и смисъл, от светкавични мигове, които ни смазват, които ни възнасят.”

“Има само една трудност в това да бъдеш мъж.Не ни учат как да обичаме.Когато една жена ни обича,това но сломява и ние се изпълваме със страх,смирение и целомъдрие.Жените не ни разбират,защото ние никога не отвръщаме на любовта им всеотдайно.Защото нямаме с какво да им отвърнем.”

“Всеки от нас е получил два безценни дара: ум и време. От вас зависи какво ще направите с тях. Имате силата да определите съдбата си с всяка банкнота, която вземате в ръка. Вие и единствено вие имате властта да го направите. Похарчите ли я глупаво, значи сте избрали да останете бедни. Похарчете я за пасиви и ще се присъедините към редиците на средната класа.Инвестирайте я в ума си и научете как да се сдобивате с активи; в такъв случай сте избрали богатството като ваша цел и бъдеще. Изборът е ваш, само ваш. Всеки ден, с всяка банкнота, вие решавате дали да бъдете в редиците на бедната, средната или богатата класа. Изберете да споделите тези знания с вашите деца и ще сте избрали да ги подготвите за света, който ги чака. Никой друг няма да го направи. Вашето бъдеще и бъдещето на вашите деца се определя от избора ви днес, не утре. Желаем ви голямо богатство и много щастие в този приказен подарък, наречен "живот".”

“Федър се отклони от утъпкания път, когато в резултат на лабораторния си опит започна да се интересува от хипотезите като същност сами по себе си. Той бе забелязвал отново и отново, че онова, което може да изглежда най-трудната част от научната работа — измислянето на хипотези, — неизменно се оказва най-лесната. Като че актът на точното по форма и ясно записване на всичко ги подсказва. Както си проверява хипотеза номер едно по експериментален начин, цял порой от други хипотези му идват наум и докато проверява тях, идват още и докато ги проверява, още други му идват в главата, докато стане болезнено очевидно, че както продължава да проверява хипотези и да отхвърля едни и да потвърждава други, техният брой не намалява. Той всъщност нараства заедно с напредъка на работата му. Отначало това му се стори забавно. Измисли закон с намерение той да не отстъпва по хумор на законите на Паркинсън; той гласеше: „Броят на рационалните хипотези, които могат да обяснят всяко едно явление, е неограничен.“ Харесваше му никога да не остава без хипотези. Дори когато експерименталната му работа изглеждаше в задънена улица, както и да я погледнеш, той знаеше, че ако просто седне и порови достатъчно дълго, напълно сигурно е, че ще се появи друга хипотеза. И винаги се появяваше. Само няколко месеца след като измисли закона, започна да има известни съмнения относно хумора му и ползата от него. Ако е верен, този закон не е дребна пукнатина в научния начин на мислене. Законът е напълно нихилистичен. Той е катастрофално, логическо опровержение на общата валидност на целия научен метод! Ако предназначението на научния метод е да избира сред множество хипотези и ако броят на хипотезите нараства по-бързо, отколкото експерименталният метод може да поеме, то ясно е, че всички хипотези никога не могат да бъдат проверени. Ако всички хипотези не могат да бъдат проверени, тогава резултатите от който и да било експеримент не са окончателни и целият научен метод не постига целта си да установи доказателствено потвърдени знания.”

“За Приспадъчната компания на Малко Того работеха заедно с мен, както вече казах, в хангарите и плантациите много негри и жалки бели от моя тип. Туземците функционират само с бой - пазят си достойнството, докато белите, усъвършенствани от народното просвещение, правят всичко доброволно.... Колкото до негрите, човек бързо свиква с тях, с жизнерадостната им мудност, с твърде проточените им жестове, с преливащите кореми на жените им. Негърството вони на мизерия, на безкрайна суета, на гнусно примирение - в общи линии като нашите бедни, но с още повече деца и с по-малко мръсно бельо и червено вино наоколо”

“Благодарение на съгласуваността и професионалисма си Led Zeppelin се радват на невиждан триумф, докато велики групи като Cream се разпадат, защото членовете им не могат да се понасят помежду си. През същата година The Beatles прекратяват съществуването си, а The Rolling Stones са заменили Брайън Джоунс, който малко по-късно умира в басейна на къщата си. Led Zeppelin обаче сякаш успяват да избегнат самодоволния егоцентризъм на останалите поп звезди. Те са способни на трезва самооценка и си поставят дългосрочни цели, които ги карат да вървят напред. Като отказват да се появяват по телевизията и да стрелят на сигурно с хит сингли, музикантите успяват да се преборят с установените норми, които по принцип изглеждат невъзможни за заобикаляне. И четиримата са напълно различни един от друг, но нещо тайнствено и мистериозно ги държи заедно. Докато Пейдж и Джоунс са професионални и цинични лондонски студийни наемници, Робърт и Бонзо са наивни провинциалисти, които се занимават с музика по-скоро от любов, отколкото за пари. Пейдж и Джоунс се държат като самовглъбени единаци, а Робърт и Бонзо са достъпни и открити. Пейдж и Джоунс са търпеливи, със сухо чувство за хумор и винаги се контролират. Плант и Бонъм пък са шумни, забавни и се оставят да бъдат манипулирани от останалите двама и от Питър Грант." "Led Zeppelin:Чукът на боговете”