“Ние консумираме труповете на същества, които имат апетит, страсти и органи като нашите и изпълваме ежедневно кланиците с викове на болка и страх.”

“Обикновеното безпокойство на човека поражда неукротима потребност от спокойствие и почивка. Откъдето произтичат множеството терапии под егидата на дзен, на будизма, на йога; откъдето злоупотребата с вземането на стимуланти и успокоителни, на витамини и на психотропни вещества. Дори и да водя най-застоялото, най-тъпото съществуване, все пак имам чувството, че ме върти някаква невероятна вихрушка, та трябва да преустановя всички работи, които търпят отлагане. Да лекуваме заетостта, родена от празнотата, с още по-голяма празнота - такъв е порочния кръг, който ни дебне. Докато имаме нужда не толкова от душевен покой в нашите безцветни съществувания, а по скоро от автентични действия, от събития, които имат тежест и смисъл, от светкавични мигове, които ни смазват, които ни възнасят.”

“Има само една трудност в това да бъдеш мъж.Не ни учат как да обичаме.Когато една жена ни обича,това но сломява и ние се изпълваме със страх,смирение и целомъдрие.Жените не ни разбират,защото ние никога не отвръщаме на любовта им всеотдайно.Защото нямаме с какво да им отвърнем.”

“За Приспадъчната компания на Малко Того работеха заедно с мен, както вече казах, в хангарите и плантациите много негри и жалки бели от моя тип. Туземците функционират само с бой - пазят си достойнството, докато белите, усъвършенствани от народното просвещение, правят всичко доброволно.... Колкото до негрите, човек бързо свиква с тях, с жизнерадостната им мудност, с твърде проточените им жестове, с преливащите кореми на жените им. Негърството вони на мизерия, на безкрайна суета, на гнусно примирение - в общи линии като нашите бедни, но с още повече деца и с по-малко мръсно бельо и червено вино наоколо”

“Благодарение на съгласуваността и професионалисма си Led Zeppelin се радват на невиждан триумф, докато велики групи като Cream се разпадат, защото членовете им не могат да се понасят помежду си. През същата година The Beatles прекратяват съществуването си, а The Rolling Stones са заменили Брайън Джоунс, който малко по-късно умира в басейна на къщата си. Led Zeppelin обаче сякаш успяват да избегнат самодоволния егоцентризъм на останалите поп звезди. Те са способни на трезва самооценка и си поставят дългосрочни цели, които ги карат да вървят напред. Като отказват да се появяват по телевизията и да стрелят на сигурно с хит сингли, музикантите успяват да се преборят с установените норми, които по принцип изглеждат невъзможни за заобикаляне. И четиримата са напълно различни един от друг, но нещо тайнствено и мистериозно ги държи заедно. Докато Пейдж и Джоунс са професионални и цинични лондонски студийни наемници, Робърт и Бонзо са наивни провинциалисти, които се занимават с музика по-скоро от любов, отколкото за пари. Пейдж и Джоунс се държат като самовглъбени единаци, а Робърт и Бонзо са достъпни и открити. Пейдж и Джоунс са търпеливи, със сухо чувство за хумор и винаги се контролират. Плант и Бонъм пък са шумни, забавни и се оставят да бъдат манипулирани от останалите двама и от Питър Грант." "Led Zeppelin:Чукът на боговете”

“Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!”