“Когато бях отвлечен като дете моите похитители изпратиха писмо на родителите ми "Платете 5000 долара или ви го връщаме”

Rodney Dangerfield

Rodney Dangerfield - “Когато бях отвлечен като дете...” 1

Similar quotes

“Младостта на родителите винаги изглежда невъзможна, когато си на пет.”

Silvia Choleva
Read more

“Когато бях малка, семейството ми отглеждаше пилета. Винаги, повсяко време имахме около дузина от тяхи ако се случеше някое да умре- отмъкнато от ястреб или лисица, или покосено от някаква неясна птича болест, - баща ми заменяше изгубеното. Отиваше с колата до близката птижеферма и се връщаше с ново пиле в чантата. Работата е там, че трябва да внимавате, когато внасяте ново пиле в кокошарника. Не може просто да го пуснете там с по- старите пилета, защото ще го помислят за натрапник. Вместо това трябва да пъхнете новата птица посред нощ, докато другите спят. Да я оставите на гредата до другите и да се измъкнете на пръсти. На сутринта, когато кокошките се събудят, няма да забележат новодошлата, а само ще си помислят: " Сигурно е била тук през цялото време, след като не съм я видяла да пристига." Решаващият аргумент е, че когато се събуди с другите, самата новодошла не знае, че е нова, а си казва: "Сигурно съм била тук през цялото време..”

Елизабет Гилбърт
Read more

“После отново чух гласа на оня ухаещ на парфюм веселяк, който ми обясняваше, че не сега, а след време, когато ще го моля коленопреклонно, ще ме изгори жив, и ми разказваше какво ще стане с очите ми.”

Erich Maria Remarque
Read more

“Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.”

Ray Bradbury
Read more

“НЕ ВЯРВАЙТЕ... Не вярвайте. Сега ви лъжа. Сега съм шут и господар. От смехове ми стана тъжно. В сценария съм просяк или цар. Когато ролята отмине, след истини или преструвки критиците като роднини раздават отрицателни целувки. Едва сега, след паднали завеси, след театъра и чак след края, след автографи и адреси опитвам себе си да изиграя.”

Любомир Калудов
Read more