“От тук започва варварството,Саад, когато човек спре да се разпознава в другия, когато определя някои хора за по-низши, когато подрежда човешкия род по йерархия и когато изключва някои от човечеството. ... И докато има "хора, които имат право" и "хора, които нямат право", ще има варварство".”

“„Когато една жена е вярна, човек и се възхищава. Но има скромни жени, които нямат суетата да искат да бъдат обект на възхищение.”

“Добри хора, не се оплаквайте от старостта и свързаните с нея болести. Тя е измислена от природата така хитро, за да не страда човек, когато се разделя с живота.”

“[...] и знаеше, че докато не го разбере, ще се скита вечно по прашните пътища на чуждите светове, по чуждите пътечки, без да намери своята собствена, която води човека към толкова просто нещо, каквото е щастието. Към чувството за дом и близък човек. Но така е устроен животът, че на силните хора често се падат трудни пътища, които им носят успех, слава, уважение – всичко друго, но не и обикновено човешко щастие. В живота на всеки човек има тъжни минути, когато целият свят му се вижда черен и простите истини му се струват безнадеждно объркани, очевидното – скрито, а истината – лъжа. В такива мигове той има нужда от приятел […]”

“Може би някои хора няма какво повече да спечелят от онези , с които живеят - след като са показали душевната си пустота , те се чувстват тайно и заслужено строго осъдени . Но понеже имат непобедима нужда от ласкателство , което им липсва , или пък , разкъсани от желанието да покажат , че притежават качества , каквито нямат , те се надяват с измама да спечелят уважението или сърцето на чуждите хора , с риск някой ден да го загубят. Най - сетне има хора , продажни по природа - те никога не правят добро на приятели или близки , защото това е техен дълг , а ако помогнат на непознат , задоволават самолюбието си : колкото по - близък им е човек , толкова по - малко го обичат , колкото е по - чужд , толкова по - услужливи са към него...”

“Мили Дядо Боже,Днес съм на сто години. Като Манинка Роза. Спя много, но се чувствам добре.Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс , почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим. Аз, който съм на сто години, знам добре за какво говоря. Колкото повече остарява човек, толкова по-добър вкус трябва да прояви, за да оцени живота. Трябва да стане изтънчен и артистичен. Всеки кретен може да се наслаждава на живота на десет или на двайсет години, но на сто, когато вече не може да се помръдне, трябва да използва главата си.Не знам дали успях да ги убедя.Иди при тях. Довърши си работата. Аз се поизморихЦелувки, до утреОскар”

“Проклети разпилени илюзии.Цял живот жадуваш да ги изживееш и завърташ всичко около това очакване. Но когато премине еуфорията след всяко намиране, разбираш, че си загубил най-скъпото - онова, което я е движело, трепета на очакването, неизживените мечти. И едва когато стигнеш момента, за който си тръпнал, проумяваш , че той е най-страшният затвор за душата. Някои спират тук. Други успяват да се откопчат от клетката и да полетят отново. Но нима може да летиш, когато знаеш, че няма смисъл да кацаш? И ако няма кацане, нима може да има летене?”