“Non, je ne regrette rien!”

“Гласът й идваше отдалеч... Когато задуха, топлият средиземноморски вятър носи пясък, разкъсва дробовете и отнася всичко, което среща по пътя си, той плиска товара си право в лицата на хората.И гласът на Едит помете града, развихри се над площадите. Този глас, изплакнат в бистрата, възпя любовта на предградията, на улицата, на случайните срещи, на празненствата...”

“Non, je ne regrette rien”

“Est-ce que nous nous sommes embrassés, hier soir ?- Oui.- Eh bien, ça n'avait rien de mémorable, je ne m'en rappelle absolument pas.Alex éclate de rire.- Je rigole. Non, on ne s'est pas embrassés. Quand on le fera, tu t'en rappelleras. Toujours.”

“Nous ne possédons rien au monde - car le hasard peut tout nous ôter - sinon le pouvoir de dire "je”

“Je ne regrette rien!”

“Non, je ne regrette rien. Because you just can't regret the things you learn from.”