“Аз зърнах своя най-върховен миг да тлее със последни силиаз зърнах Вечния вратар да ми държи балтона и да ми се хили,и казано накратко, ме е страх.”

“Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален, когато пея, а не съм щастлив. Аз хладния цинизъм не обичам /Не вярвам във възторга въобще!/, през рамото ми някой да наднича, писмата ми друг да ги чете. Аз мразя разговори полусмели, полунеща да шепнат с полуглас. Аз ненавиждам в гръб когато стрелят, когато в упор стрелят - мразя аз. Аз не обичам с клюки да се калям, а също и съмнението зло. Аз не обичам змийски да ме галят, с желязо да ми стържат по стъкло. Аз мразя ситите душички, свити, аз предпочитам истинския риск. Да бъдеш честен вече е събитие и чест е днес да бъдеш ти сплетник. Аз мразя счупени крила да виждам, изпитвам жал, но само към Христа. Насилието както ненавиждам, така и ненавиждам слабостта. И мразя се, когато се страхувам. Когато бият някой без вина. Когато във душата ми нахлуват и в нея храчат своята злина. Аз мразя - и манежи, и арени - там сменят милиона за петак. Дори след най-големите промени аз няма да ги заобичам пак.”

“Тогава, когато сърцето ми се обливаше в кръв, аз започвах да пея, да свиря и продължавах дотогава, докогато най- после сърцето ми започваше да вярва на тази лъжлива веселост, да трепти и да се съживява като изсъхнало цвете, потопено във вода.”

“Е, хубаво де, и аз съм чула, че има люде, дето в книги са ги туряли, та и мене щом ме туриш, какво ще ми дадеш? Я ще си умра и да седа в книгите, нема да ми дадат да видям пак слънчицето, само небето го дава, еднъж!…Небето ми е прибрало и двата мъжа, дето ме водиха, и сичките ми деца, мене ще отведе при тях. Я нища да ме делиш от тях, немой ме спира! – примолих й се на тай жена.”

“Мечтите ми се простират чак до Слънцето.Може и да не ги осъществя,но ми стига да гледам нагоре и да виждам красота им,да вярвам в тях и да си представям докъде биха ме отвели”

“Бедният ми ... аз му бях приготвила вечеря за богове с вино от кръвта ми и ястия от духа ми, ... а той е искал чиния с боб, която да отопи със залък и да си оближе пръстите ...”