“Светът, каза той, свършва всеки ден – и започва на следващия”

“Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас. Той разяждаше, сломяваше неумолимо волята му. И все пак между двете възможности — да не бе срещал Елена в живота си и състоянието, в което се намираше сега предпочиташе втората. Дори по-късно той искаше да преживее още веднъж мъчителната напрегнатост на тия дни, наситени с възторзи и съмнения, с усещането на щастие, което бе непостижимо, на сенки, които никоя светлина не можеше да разпръсне.”

“Не може той открито да я среща тъй както правят влюбените вред тя длъжна е да крие страст гореща от поглед на родител и съсед Но младостта прескача зид и ров Сладка и е скришната любов.. защото досега светът не знаелюбов по-чиста и съдба по-клетаот тази на Ромео и Жулиета!”

“Казват, че всеки ден преповтаря накратко историята на света, изплувайки бавно от мрака и студа, събуждайки го с първите лъчи на светлината и зараждащата се топлина, за да премигне в първия трепет на съзнанието; появилите се объркани емоции и блуждаещи мисли, които към обед придобиват устрем и ред, ще се спуснат после към вечения здрач, за да се изгубят в неговата мистична светлина и да бъдат пометени от ентропията на поредната нощ.”

“В продължение на много годиниаз бях най-големият си враг.Премислях отново и отново всяка грешка,всяка невярна преценка, всеки провал.Всяко неспазено обещамние,всеки пропилян ден...Днес разбрах,че е невъзможно да се боряс врага в свое лице.Ще изтрия съмненията и страховете,които възкресява миналото.Отсега нататък миналото ще престане да предоопределя съдбата ми...”

“той нарочно ме срещна тогава,за да знам, че за мен е единствен.той нарочно сияйно ме гледа -да ослепея за всичко.послетой нарочно не каза дума -да пресъхвам от жажда по нея.той нарочно прегърна друга -да остана съвсем без надежда.някой ден ще умре нарочно,за да видя - светът няма смисълбез него.той нарочно живя,нарочно.”