“Трябва да продължа да дишам,защото утре слънцето ще изгрее и не се знае какво ще ни донесе прилива”

“… Бе то, т‘ва , дето гонят небесната сила, е лошо, ама правичката ако си приказваме, да ме турят и мене в енакава машина, де тоя късмет, де! Че тогава нема да ми трябва ни гроб, ни нищо. Да се дигна и да се разгледам от небето, ей, голяма работа ще да е!Долу дерето ще си тече и наобратно няма да се върне, пък машината ще се върне тука. Ще кацна на нивата и ще ме наобиколят дечурлигата. Армаган ще им донеса, по една звездица армаган. А на дъртата ми баба една бучица от слънцето ще откъртя, да се накичи с нея, та да оздравее и никогаж да не умира!”

“Нашият живот има посока. Ние приличаме на планинската вода, която извира високо някъде от вечните ледове. Изворът не знае през какви точно препятствия ще мине там горе, откъде ще си проправи път, коя скала ще трябва да избиколи, кой камък ще се опита да отмести. Но в момента, в който се отделя от глетчера, водата вече има свой път и ще се опита да стигне до крайната си точка... ”

“-Разбира се, Тухи ще ми каже, че не това има предвид под алтруизъм. Той има предвид, че не трябва да оставям хората сами да решават какво искат. Трябва да решавам аз. Трябва да го определям не според това какво ми харесва на мен или на тях, а каквото аз мисля, че трябва да им харесва на тях и да им го набивам в главите. Трябва да им се набива, след като доброволно са си избрали "Банър". В наше време по света има и такива алтруисти.”

“Ох, братче, какви неща само мога да ти разкажа — продължи той, като ме смушка, — на всяка цена трябва да намерим време… А какво стана с Карло? Скъпи приятели, още утре сутринта тръгваме да видим Карло. А сега, Мерилу, ще купим хляб и колбаси, за да приготвим закуски до Ню Йорк. Колко пари имаш, Сал? Ще сместим целия багаж на задната седалка, всички мебели на мисис П., а ние ще се сгушим плътно отпред и ще си говорим сладки приказки, докато пърпорим към Ню Йорк. Мерилу, стройното бедро, ще седи до мен, до нея — Сал, до прозореца Ед. Големият Ед, за да препречва течението, поради което този път завивката ще се полага на него. И така ще се потопим в сладкия живот, „защото сега му е времето, а ние знаем какво значи времето“.”

“Много години по-късно трябваше да се крия.Опитвах се да не спя,защото се страхувах кой ще бъде там,когато се събудя.”