“... unfriend е думата на 2009. Разприятелявам се. Струва ми се, че съм правил само това в последните 10 години. С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително... [...] Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва. Като с цигарите, които си отказал от години, но продължаваш да ги сънуваш.”

“Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.”

“Сънят на Минотавъра„Събудих се в тъмното на обичайния си дом. Беше най-щастливият ми сън. Един ден с хора, които не убих, които не ме убиха, дори не ме забелязаха. Нищо лошо не се случи между мен и тях. Предполагам, че хората не сънуват такива неща. В техните сънища те се лутат из тъмни лабиринти и се бият с минотаври.”

“Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.”

“Не можеше да си прости, че е пропуснал порастването му. Не можеше да си представи, че го е пропуснал. Никога не беше разбирал хора, които нямат време за децата си. А ето, че синът му вече ходеше на училище... и колко мисли в главата му бяха породени от баща му? Може би всичките, може би нито една. Редник дори не знаеше какво мисли синът му, а е толкова лесно да прочетеш мислите им.Как се беше получило така? Къде беше отишло това време, кога беше изтекло? А винаги беше учил дъщеря си, че животът е много по-дълъг, отколкото разправят: "Всички ти повтарят, че животът е кратък. Не е така. Има време за всичко. Колко мързеливи слънчеви следобеди имаш? Безброй. Колко пъти съм се катерил по дърветата като малък. Колко пропилени часове с приятели над чаши бира или кафе, колко часове игри на карти или - при теб - компютърни игри. Хиляди. Колко време, прекарано в четене, в гледане на телевизия. Години. Обикаляш света, работиш. Аз дори имах време да се науча да свиря на китара в един влак, пътуващ през степите на средна Азия. Беше много дълго пътуване.Така че не бързай. Прави нещата в най-добрият момент, а не при първа възможност. Хората в Лос Анджелис живееха все едно няма утре. Те сграбчваха първия предоставил се шанс и го изстискваха до дупка. Така можеш да стигнеш много далече за много кратко време. А това може да е много опасно, ако е в грешна посока.Затова не бързай. Имаш време. Първо се увери, че посоката е правилна."Тя, разбира се, не го слушаше. Живееше все едно няма утре. При нея се беше провалил.”

“Става дума за изоставяне и принудително затваряне на едно дете, белязано от потеклото си, за което то не носи вина. Следва несправедливо очерняне, поругаване, публично разпространяване на невярна информация… Но макар и между редовете, в изпуснати реплики и недомлъвки може да се види, че човешката природа се признава на Минотавъра. При все че човешките му права са отнети.”

“Спомням си как през летните следобеди, които прекарвах там, баба ми, привършила домашната работа, сядаше до прозореца на светло и вадеше от своя скришен сандък една огромна Библия с твърди корици, обвита с тогавашния официозен вестник "Работническо дело" по конспиративни причини. Вече знаех, че комунизмът и Библията никак не се обичаха.”