“Вината съществува,само когато човек не вярва на най-съкровените си импулси или не търпи другите, когато техните импулси са различни от неговите.”

“Ангелите са нежното присъствие на Бога, което се чува само когато е тихо, само когато е светло и само когато наоколо има много деца или малки животни. Ангелите говорят само когато някой разсипе сол или когато някой умира наблизо. Тогава те прегръщат силно, така че почти да те уплашат, силно откъм гърба, така както спиш, и ти шепнат с дъха си като ангелски морз, на дълги и къси страшни въздишки. Когато те пуснат от прегръдката си, разтреперан разбираше, че нещо лошо ти се е разминало. Че нещо много лошо не ти се е случило. Че няма да ти се случи. Че дори няма да знаеш какво не ти се е случило, което е по ангелски логичн”

“Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен, най-злочест,от парещите въглени на мъкатаси направи сам стълба и излез.Когато от безпътица премазан сии си зазидан в четири стени,от всички свои пътища прерязанинов път си направи и пак тръгни.Светът когато мръкне пред очите тии притъмнява в тези две очи,сам слънце си създай и от лъчите мус последния до него се качи.Трънлив и сляп е на живота ребусът,на кръст разпъва нашите души.Загубил всичко, не загубвай себе си –единствено така ще го решиш!”

“Заедно с постоянното осветление новите власти въведоха на капията и чистота, по-скоро особен вид чистота, която отговаряше на техните схващания. Кори от плодове, семки от дини и черупки от лешници и орехи сега не оставаха с дни по каменните плочи, докато дъждът не ги измие или вятърът отнесе. Всяка сутрин специален общински човек метеше и чистеше всичко това. И то, най-сетне, никому не пречеше твърде, защото хората се примиряват с чистотата, дори когато не е възникнала от техните навици и нужди; разбира се, при условие да не бъдат заставени лично те да я спазват.”

“Има една притча за човек, срещнал Бог на небесата. Бог му показал целия му жизнен път - по следите личало, че Господ през цялото време е вървял до него. Човекът обаче видял най-тежките периоди от живота си, където имало само едни следи. Тогава той упрекнал Бога: „Господи, когато ми е било трудно, ти си ме изоставил!" На което Бог отвърнал: „Грешиш, това не са твоите следи, тогава те носех на ръце.”

“Към себе сиКогато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени, от всички свои пътища прерязани нов път си направи и пак тръгни. Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнява в тези две очи сам слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи. Трънлив и сляп е на живота ребусът, на кръст разпъва нашите души. Загубил всичко, не загубвай себе си - единствено така ще го решиш!”