“Всеки интелигентен човек трябва да прочете през живота си, както следва, 8-10 книги. Какво именно? Тъкмо за да разберете това, прочетете петнадесет хиляди тома.”

“Не знаех, че до такава степен обичам живота, и все пак точно това си помислих, докато галех цепнатата си устна с върха на пръстите. Малко ме болеше. Трябва човек наистина да обича живота, за да продължи да крачи посред всичкото това страдание, за да има куража да протегне отслабнала ръка към хапчетата комбинирани витамини.”

“Има цели, за които човек може да даде живота си”

“Задачата на животночовека е да осигури пребъдването си. Да. Но задачата на човека е да у-по-тре-би живота си! Да го изразходва, както подобава на съществото човек! А за да може да стори това, той трябва да разбере кой и какъв е! Не само откъде иде, но и накъде върви! Какъв е смисълът на неговото съществуване, смисълът на цялата тази пирамида на живота, на върха на която е хем "естествено", хем "божествено" същество, каквото сме ние, човешкия род”

“Стани и влез в живота си - така си казвам. Нищо, че те боли корем. Че си се разляла в това легло. Не можеш да го прекараш легнала, да се преструваш, че си в него, да се оплакваш, а той, за живота ти става дума, да се изсулва полека. Няма да те спасят никакви книги.”

“Фактически да можеш да се съсредоточаваш, означава да си в състояние да останеш сам със себе си и именно това качество е съществено условие за изкуството да обичаш. Ако съм свързан по необходимост с друг човек, понеже не мога да стоя на краката си, той (или тя) могат да се нарекат мои благодетели, но взаимоотношението ни не е обич. Колкото и парадоксално да звучи, умението да бъдеш сам е предпоставка за изкуството да обичаш. Всеки, който се опита да остане сам със себе си, ще разбере колко трудна е такава задача.”